Фламбирането (Flambé - фр.), представлява готварска техника, при която, плодове, десерти, както и други продукти и ястия, се обгарят с алкохолен пламък. Често пъти тази интересна атракция се изпълнява в ресторантите пред погледа на клиента, при сервиране. Смята се, че при изгарянето на алкохола се предава част от аромата му, но може би основното предимство на фламбирането е спектакълът, който създава при сервирането на храната.Подходящи за фламбиране плодове са банани, портокали, праскови, дюли, кайсии и др. Плодовете може да бъдат пресни или консервирани. Те трябва да се пържат по-продължително време, за да се намали водното им съдържание и да се възпламени добре напитката.

За фламбирането на различни видове плодове се използват подходящи по вкус, напитки, като коняк, ром, плодови ракии и ликьори (от кайсии, череши, малини, вишни, праскови), арак (ракия от фурми), водка, уиски, и др. Ефектът е по-голям, когато се използва смес от два или три вида напитки. Алкохолът под 40 градуса гори краткотрайно и затова винаги се смесва с чист спирт. За фламбирането са необходими огнеупорен съд (за предпочитане тиган с дръжка) и спиртник.

Фламбирането на десерти се извършва по същия начин като фламбирането на плодове, като се използват подсладени и ароматизирани високоалкохолни напитки - коняк, ром, плодови ракии и др. Подходящи за фламбиране са палачинки, омлети, някои видове крем и др. Към фламбирания десерт може да се прибавят счукани орехи, фъстъци, бадеми, настърган шоколад, и др.

Основно правило при фламбирането е, че алкохолът не бива да изгори напълно, а пламъкът да се загаси, като се покрие с капак. Количеството алкохол, което ще се използва (25 - 50 мл), е в зависимост от количеството за фламбиране. Той никога не се налива направо от бутилката, а се прелива в чашка или в кафениче. Спиртникът се поставя в единия край. Под него трябва да има огнеупорна подложка (стъклен плот, метална тава, керамична плоча). За запалка се ползват дълги клечици. 

Чашата с алкохол при поливането се държи на разстояние 25 - 30 см.  Пламъкът на спиртника трябва да може да се регулира. Облеклото също трябва да бъде съобразено - да се избягват дълги ръкави, шалчета, косите да бъдат прибрани.

Официално се смята, че фламбирането е открито през 1895 г. в Монте Карло от сервитьора Henri Carpentier, който случайно запалил палачинка, приготвяна за младия още некоронован Едуард VII крал на Великобритания.